Нов храм сред панелките в Младост

“Свято място пусто не остава”, твърди една руска поговорка. Оказва се, че тя е валидна и за нашите географски ширини. Поне що се отнася до едно кътче в столичния комплекс “Младост 1”. На последната спирка на тролейбус 5 от известно време е побит скромен железен кръст с лаконичен надпис: Храм “Преображение Господне”. В подножието му всякога има положени свежи цветя, понякога в импровизиран свещник от тухла мъждука свещица. Някои от минаващите оттук жители на “Младост 1” и на съседния квартал “Дървеница” се прекръстват или поне спират, преди да продължат нататък. Това еедно от трите Божии места, както ги наричат хората тук. Другите две са девическият манастир “Свети пророк Илия” в кв. “Младост 2” и храмът “Свети Георги Победоносец” в кв. “Дървеница”.

Някога на мястото с железния кръст е имало параклис “Свети Спас” – народното название на Възнесение Христово. В края на 60-те години той е разрушен заради строежа на либийското и севернокорейското посолство. Теренът обаче остава незастроен, независимо от недостигащото място за панелките наоколо. Никой в община “Младост” не си спомня как така той се е запазил.

Кръстът е побит като паметен знак по инициатива на енорийския свещеник отец Димитър Вукадинов от храма “Св. Георги Победоносец”, но и като знак за бъдещ строеж на черква, която ще се нарича “Възнесение Господне”.

Парцелът е дарен за градежа от съвсем небогата фамилия от кв. “Дървеница”. В този район квадратният метър земя в строеж се търгува за стотици евро. Въпреки това обаче покойната пенсионерка Цветанка Карадашка не се замисля и за миг. Преди три години тя потвърждава в общината дарителския акт на своята майка отпреди повече от половин век земята да бъде дарена на църквата и на нея да бъде вдигнат енорийски храм за хората от кв. “Младост”. Проектите и разрешителните за градежа, с чийто надзор се е заел отец Димитър Вукадинов, вече са готови. Очаква се последен параф от Софийската митрополия.

По подобен начин някога същият този терен е дарен от майката на Цветанка – Спаса Тодорова Стоичкова от някогашното село Дървеница. Наследниците й, пряка от които сега е Мария Карадашка, не знаят кога точно е родена тяхната баба. Помнят само, че тя е починала през есента на 1978 г. По изчисленията на внучката й Мария бабата се е споминала на около 84 години.  Тя обаче пази до подробности предавания устно в рода разказ за живота на благочестивата Спаса.

“Преди да стигне до идеята да дари земята за градеж на параклис, в продължение на девет години баба е била на легло. През това време периодично й се присънвало, че трябва да дари точно това парче от земята си за параклис, сънувала дори неговото име. От момента, в който тя взела решението да го предостави, здравето й започнало да се подобрява”, разказва внучката Мария. Впоследствие тя дори наглеждала градежа, за който с дарения в пари, материали и най-вече с доброволен труд се включили нейните съселяни. Според преданието във фамилията той бил завършен около 1935-1936 г., а скоро след това и осветен. В продължение на три десетилетия, колкото той е съществувал, за него са се грижили монахините от близкия манастир “Свети пророк Илия”.

“Параклисът беше на север от нашата обител, близо до днешния блок 70 в “Младост 1″. Към него имаше две стаички. През Средновековието там имало голям манастир, но турците, след като завладели нашата страна, разрушили и заличили светинята. Когато баба Спаса от село Дървеница дарила мястото и започнал строежът, работниците се натъкнали на много кости на избити християни. По време на Втората световна война войници копаеха окопи тук и все изкопаваха човешки кости на непогребани хора”, разказват местните хора.

Старци от енорията си спомнят, че на метри от някогашния параклис е имало изворче, за чиято вода се твърдяло, че била лековита. Някога софиянци впрягали файтони и с целите си домочадия идвали в нивята на село Дървеница (на тяхно място е днес “Младост 1”), за да се измият за здраве в него и да си налеят вода, която пазели и пиели пестеливо като светена. За него си спомня 79-годишната Таня Стоянова. Някога тя също е идвала тук със своите родители и е слушала различни истории за чудни изцеления. Тя си спомня и някогашния параклис “Свети Спас”, край който на Преображение Господне всяка година се събирал много народ на молебен и за курбан. По спомени на друга жителка на кв. “Дървеница”- Лазарина Христова, параклисът “Свети Спас” е разрушен през 1966 г., до началото на 70-е все още е имало отломки от него, сред които играели децата. Някои от предметите в него, както и няколко икони, са запазени в близкия манастир “Свети пророк Илия”. Вярващите от инициативната група за градежа на новия храм, в която е и Христова, се надяват някои от предметите да бъдат върнати отново на черквата след завършване на градежа. Вече има желаещи да станат и негови дарители. Очаква се темелите на Божия дом да бъдат положени скоро.

*) Силвия Николова, в. “Монитор” , 24 септември 2009