Свято място, пусто не остава.
Според устни предания на това място през Средновековието е имало манастир, който бива опустошен през 18 в. и много християни били избити в него. Костите на много от тях са открити по време на изкопаване на окопи в околоността по време на Втората Световна Война. Останките са погребани в манастира „Св. Илия” в Младост 2.
В края на 30-те години на ХХ век жителката на село Дървеница баба Спаса Тодорова Стоичкова (род. 28.04.1900 г. – поч. 21.11.1978 г.) получава съновидения, че трябва да дари това място за изграждането на храм. Спаса била на легло в продължение на 9 г. от 1936 г. Баба Спаса дарява имота и организира жителите на Дървеница да изградят с доброволен труд и с дарения параклис „Св. Спас”, след което здравето й се подобрява и тя се възстановява от болестта. Параклисът е изграден около 1945 – 1946 г.
Монахините от манастир „Св. Илия” поемат грижи за новоизградения параклис. На храмовия празник Възнесение Господне (Спасовден) всяка година се събирали много вярващи за молебен и курбан.
До параклиса имало изворче, за което хората вярвали, че водата му е лековита. Хората идвали чак от София с фаетони, за да си налеят вода и я пазели, като светена.
Параклисът е разрушен през 1952-1953 г. Очевидци си спомнят, че баба Спаса е вървяла след булдозера и е 
събирала иконите и оцелелите предмети в престилката си, след което ги е занесла за съхранение в манастира „Св. Илия”.
След демократичните промени започва възстановяване на отчуждените земи. Баба Спаса е починала през 1978 г. на 78 години, но нейното семейство помни обета й и не се полакомява да си върне имота.
Дъщерята на баба Спаса – Цветанка Пешева, потвърждава дарителския акт на майка си, че това място е дарено за храм, 
въпреки многото предложения от строителни фирми да си върне имота и на него да се построи жилищна кооперация. Идеята е била да се изгради малко параклисче в единия край на парцела, като реверанс към фамилната памет.
Семейството на баба Спаса за миг не се поколебава и спазва обета си към Бог, въпреки изкушението на материалната облага. Появяват се и други дарители, които даряват част от останалия им имот след построяване на резиденциите наоколо. Внучката на баба Спаса – Мария Шопова – продължава да работи за възстановяването на храма и е член на църковното настоятелство.
Инициативата за възстановяване на храма е поета през 1998 г. от покойният Отец Димитър Вукадинов (†2012), дългогодишен предстоятел на църквата в кв. Дървеница „Св. Вмчк. Георги Победоносец”. Отец Димитър извършва доста работа по подготовката и обработка на документите за имота и разчистването и заравняването на терена. Имотът е ограден с масивна ограда. Традицията на курбана е възстановена през 1999 г. Всяка година на четиредесетия ден след Великден вярващите се събират на литургия и курбан на мястото на стария параклис „Св. Спас”.
Историята на мястото на храма съдържа много символика – това е една миниатюра на историята на България – изграждана и разрушавана, после пак въздигана и отново поругавана и разорявана.
Както казва отец Димитър Вукадинов през 2004 г.: „Ако погледнем историята, ще видим, че когато народът държи на вярата си и я преумножава, той успява. Да вземем века на покръстването. Преди цар Борис да покръсти България, тя е била в криза.
Когато народът приел християнската вяра, Бог дал на България да преживее Златния век. По-късно вярата замира и България пада под робство. Когато вярата отпадне, и държавата изчезва. Когато изстрадалият народ се обръща пак към Бога, и държавата се съвзема.
Трябва да проумеем, че ако духовното е във възход, и материалното ще дойде. Твърдо вярвам, че тук ще има добър живот. България наистина отива нагоре.”
Свято място, пусто не остава! С вяра в Бог ние ще въздигнем отново храма! С вяра в Бог България ще бъде възродена отново – камък по камък, тухла по тухла, храм по храм, село по село и град по град!
АМИН!